Думата, която стана досадна на българина
Коментар от Иван Бедров:
Най-бедната и най-корумпираната страна поема председателството на Европейския съюз; в предишното България бе най-близка до Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден е на последно място по независимост на словото... Общо взето това са най-използваните клишета, с които огромните интернационалните медии разказват България. Не че тези изказвания не са правилни - има задоволително проучвания, които ги поддържат. Но клишетата за България нито дават ясна картина за протичащото се в страната, нито демонстрират схващане за действителната обстановка. А още по-малко пък впечатляват някого тук. Като всички клишета.
Темата за битката против корупцията също не провокира необикновен интерес. Преди години самото наличие на думата „ корупция “ в заглавията привличаше читатели. Но след толкоз доста говорене за борба против корупцията, споменаването на израза към този момент провокира основно скука. Повтарящите се взаимни обвинявания сред ръководещи и съпротива, продължаващото с години основаване на нови и нови ведомства за битка против корупцията, както и безсрамието, с което се заобикалят закони и институции, мощно отегчават българите. И когато някой огромен европейски вестник за следващ път ни напомни, че България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз, това нищо не трансформира.
Илюзията, че нещо се случва
В първите дни на годината, когато всеки ден четяхме заглавията за България в европейската преса, президентът Румен Радев наложи несъгласие на признатия от Народното събрание антикорупционен закон, който планува сливането на редица съществуващи институции и основаването на обединен и централизиран антикорупционен орган. Основният проблем, съгласно президента, е заплахата от мощно политизиране на новата мегаструктура, чийто ръководител ще се избира от Народното събрание. Радев взе участие интензивно в дебатите преди приемането на закона и поддържа разновидността на Българска социалистическа партия, който предвиждаше ръководителят на новия орган да се назначава от президента - т.е., от самия него. Световните организации оповестиха, че президентът „ наложи несъгласие на антикорупционен закон “. Изглежда, че нещо се случва, нали?
Заглавията основават илюзията, че България съществено се е заела с въпроса, а политическото опълчване е тъкмо по тематиката за битката против корупцията. Нещата обаче не са такива. Управляващи и съпротива си проведоха няколкомесечни телевизионни конфликти по проектозакона. Президентът свика съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, а Народното събрание се активизира и одобри закона преди края на годината. На нито един стадий обаче корупцията не бе прегледана като закононарушение, с което би трябвало да се бори прокуратурата, както написа в Конституцията. На нито един стадий не бе изработен опит за разбор за какво съществуващите до момента редица институции за битка против корупцията не се оправиха и на какви учредения упованието към новия орган е да успее. Подобни въпроси бяха задавани понякога само от извънпарламентарни гласове.
Иван Бедров
Корупция ли е точната дума?
Проблемът в България от дълго време не се лимитира до класическата корупция, при която някой получава рушвет, „ с цел да извърши или да не извърши деяние по работа “, както написа в Наказателния кодекс. Когато си кмет на огромна община да вземем за пример и дружно с локалния прокурор имаш анонимна офшорна компания, която печели публични поръчки в ръководената от теб община, това не е просто рушвет. Когато имаш голям бизнес, само че в това време си политик и променяш законодателството, с цел да печелиш повече, това също не е просто рушвет. Когато си и политик, и предприемач, и медиен необут и като подобен можеш да променяш закони, да атакуваш съперници, да притискаш съперници, да използваш институциите в личен интерес, това несъмнено е доста повече от класическа корупция.
Все по-често чуваме израза „ захваната страна “ и все по-често получаваме образци за това. Прокуратурата взима страна при събарянето на банка, Комисията за конфискация нападна с неуместни претекстове критик на властта, Конституционният съд взема решение, че един политик хем е бил народен представител, хем е бил началник на ДАНС за ден и по този начин избавя мястото му в Народното събрание. Това не е просто корупция. Механизмът за съдействие и инспекция на Еврокомисията е безпомощен против този модел - към този момент 10 години продължава досадното отчитане на ограничения и издание на отчети.
Българите виждат всичко това и осъзнават, че думата „ корупция “ не е тъкмо изложение на действителността. Затова заглавията в непознатите медии към този момент не стряскат. Затова демонстрацията на битка против корупцията не притегля интерес. Стана просто досадно. Да го бяха мислили, нямаше да го измислят толкоз комфортно.
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
Най-бедната и най-корумпираната страна поема председателството на Европейския съюз; в предишното България бе най-близка до Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден е на последно място по независимост на словото... Общо взето това са най-използваните клишета, с които огромните интернационалните медии разказват България. Не че тези изказвания не са правилни - има задоволително проучвания, които ги поддържат. Но клишетата за България нито дават ясна картина за протичащото се в страната, нито демонстрират схващане за действителната обстановка. А още по-малко пък впечатляват някого тук. Като всички клишета.
Темата за битката против корупцията също не провокира необикновен интерес. Преди години самото наличие на думата „ корупция “ в заглавията привличаше читатели. Но след толкоз доста говорене за борба против корупцията, споменаването на израза към този момент провокира основно скука. Повтарящите се взаимни обвинявания сред ръководещи и съпротива, продължаващото с години основаване на нови и нови ведомства за битка против корупцията, както и безсрамието, с което се заобикалят закони и институции, мощно отегчават българите. И когато някой огромен европейски вестник за следващ път ни напомни, че България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз, това нищо не трансформира.
Илюзията, че нещо се случва
В първите дни на годината, когато всеки ден четяхме заглавията за България в европейската преса, президентът Румен Радев наложи несъгласие на признатия от Народното събрание антикорупционен закон, който планува сливането на редица съществуващи институции и основаването на обединен и централизиран антикорупционен орган. Основният проблем, съгласно президента, е заплахата от мощно политизиране на новата мегаструктура, чийто ръководител ще се избира от Народното събрание. Радев взе участие интензивно в дебатите преди приемането на закона и поддържа разновидността на Българска социалистическа партия, който предвиждаше ръководителят на новия орган да се назначава от президента - т.е., от самия него. Световните организации оповестиха, че президентът „ наложи несъгласие на антикорупционен закон “. Изглежда, че нещо се случва, нали?
Заглавията основават илюзията, че България съществено се е заела с въпроса, а политическото опълчване е тъкмо по тематиката за битката против корупцията. Нещата обаче не са такива. Управляващи и съпротива си проведоха няколкомесечни телевизионни конфликти по проектозакона. Президентът свика съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, а Народното събрание се активизира и одобри закона преди края на годината. На нито един стадий обаче корупцията не бе прегледана като закононарушение, с което би трябвало да се бори прокуратурата, както написа в Конституцията. На нито един стадий не бе изработен опит за разбор за какво съществуващите до момента редица институции за битка против корупцията не се оправиха и на какви учредения упованието към новия орган е да успее. Подобни въпроси бяха задавани понякога само от извънпарламентарни гласове.
Иван Бедров
Корупция ли е точната дума?
Проблемът в България от дълго време не се лимитира до класическата корупция, при която някой получава рушвет, „ с цел да извърши или да не извърши деяние по работа “, както написа в Наказателния кодекс. Когато си кмет на огромна община да вземем за пример и дружно с локалния прокурор имаш анонимна офшорна компания, която печели публични поръчки в ръководената от теб община, това не е просто рушвет. Когато имаш голям бизнес, само че в това време си политик и променяш законодателството, с цел да печелиш повече, това също не е просто рушвет. Когато си и политик, и предприемач, и медиен необут и като подобен можеш да променяш закони, да атакуваш съперници, да притискаш съперници, да използваш институциите в личен интерес, това несъмнено е доста повече от класическа корупция.
Все по-често чуваме израза „ захваната страна “ и все по-често получаваме образци за това. Прокуратурата взима страна при събарянето на банка, Комисията за конфискация нападна с неуместни претекстове критик на властта, Конституционният съд взема решение, че един политик хем е бил народен представител, хем е бил началник на ДАНС за ден и по този начин избавя мястото му в Народното събрание. Това не е просто корупция. Механизмът за съдействие и инспекция на Еврокомисията е безпомощен против този модел - към този момент 10 години продължава досадното отчитане на ограничения и издание на отчети.
Българите виждат всичко това и осъзнават, че думата „ корупция “ не е тъкмо изложение на действителността. Затова заглавията в непознатите медии към този момент не стряскат. Затова демонстрацията на битка против корупцията не притегля интерес. Стана просто досадно. Да го бяха мислили, нямаше да го измислят толкоз комфортно.
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ